Изкуството на спора

изкуството на спора

Няма спор, у нас, в България, всички обичаме да спорим. Спорим за всичко – от това кой е най-великият футболен отбор – Левски или ЦСКА (верният отговор е Локо СФ), дали Бойко ще ни оправи всички и как точно (верният отговор е: отзад), та до това коя е истинската рождена дата на Лили Иванова.

Далеч съм от мисълта да пиша някакъв задълбочен трактат върху това как се спори и как да убедим събеседника си да си смени мнението, което досега е отстоявал жестоко, и да приеме нашите думи за истина. Просто искам да споделя няколко идеи, които смятам за фундаментални и върху които се опитвам да базирам и своето поведение. Разбира се, не винаги успявам, защото във всеки спор се раждат много емоции, а аз не винаги съумявам да ги овладея. Наистина е трудно да останеш хладнокръвен, когато насреща ти стои истински задник и всячески се опитва да те изкара от кожата ти. Но това пък показва, че винаги има мегдан да усъвършенстване.

И така, започваме с най-важното:

Каква е целта на спора?

В моята професионална кариера като преподавател многократно съм споменавал, че във всяка задача, с която се захващаме, е добре да определим целта. Ако имате ясна цел,

  • ще можете да си изградите точен план,
  • ще знаете в кои битки да се впускате и в кои – не, и
  • ще знаете какъв е крайният резултат, който да очаквате.

Какви биха могли да бъдат възможните цели за вас?

1. Да научите нещо различно, нещо което не знаете като информация

Възможно е в процеса на спора вашият опонент да представи факти, с които вие не сте запознати. Това ще обогати вашите познания по дискутираната тема и е възможно да промени вашата позиция към нея. За тази цел е важно да изслушате събеседника си внимателно и да разберете дали това, което той представя като аргументи, са проверими и неопровержими факти, или са измислици или негови предположения. Задавайте въпроси, за да разберете кой е първоизточника на информацията и дали може да му се има доверие.

2. Да чуете друга гледна точка по темата

Защо хората имат различни мнения и гледни точки? В повечето случаи, защото имат различни ценности. Вие също сте формирали вашето мнение въз основа на вашите лични преживявания и вашите ценности. Но разговаряйки с друг човек, който има различен опит и преживявания, ще може да видите друга гледна точка, друга ценностна система. Вие може и да не сте съгласни с нея, но трябва да приемете и да признаете нейното право на съществуване.

Разбирането на чуждата гледна точка е признак на емпатия, на способността да се поставяме на мястото на другия и да разбираме неговото поведение по-добре. Това е едно от качествата на успешните хора в днешно време. Затова, когато си поставим за цел да разберем позицията на опонента, ние развиваме способността си да изпитваме емпатия към другия.

3. Да изложите вашата гледна точка

Когато спорите с човек, който има различна от вашата позиция, но е отворен към другия, вие имате шанса да представите вашата позиция, вашите възгледи и да спечелите разбирането и доверието на събеседника си. Разбира се, тук от ключова важност е той също да притежава чувство за емпатия и да има желание да разбере вашата позиция.

4. Да промените възгледите на опонента

Това в повечето случаи е напълно невъзможно, макар у нас често да се случват спорове точно с тази цел. Двамата опоненти се вкопчват всеки в своята позиция и се нападат взаимно, убедени всеки в своята правота и непогрешимост. Резултатът е наранени чувства, обиди, а нерядко и физическа разправа. Тази цел е напълно нереална, поне в рамките на един разговор, и затова силно препоръчвам да се откажете от нея.

Възможно е човек да промени убежденията си, но това никога не става в един разговор. Особено пък ако някой просто му каже “Абе ти не си прав!”

Когато човек се сблъска с мнение, различно от неговото, той първо трябва да бъде достатъчно толерантен, за да го приеме. След това трябва да мине доста време, да има своите лични преживявания, които да започнат да затвърждават идеята, че може би онова, в което е вярвал досега, не е съвсем вярно и че вие вероятно сте били прав.

Как трябва да се държим по време на спор?

1. Слушайте внимателно

Една от най-честите причини за спорове е неразбирането. По моите скромни наблюдения над 90% от споровете са породени от това, че спорещите не разбират какво е искал да каже другият. Или поради това, че използват термини, които другият тълкува по различен начин. Във всеки разговор е нужно да слушате внимателно другия, преди всичко за да го разберете. Хората често слушат, за да отговорят. Толкова много искаме да кажем онова, което сме си наумили, че изобщо не обръщаме внимание на думите на събеседника си и много често ги разбираме превратно. Няма абсолютно никаква нужда да спорим с човек, който казва същото като нас, но по друг начин, нали? 🙂

2. Задавайте уточняващи въпроси

Не бързайте да си правите изводи от казаното от другия. Преди да решите, че човекът спори с вас, първо си помислете, че не сте го разбрали правилно. И му задайте уточняващ въпрос: Ама ти това ли имаш предвид или нещо друго? И едва когато сте сигурни, че сте разбрали правилно неговото мнение, и сте сигурни, че е различно от вашето, тогава можете да пристъпите към спора.

3. Споделете, че не сте съгласни с него

Признавам си, че това винаги е била една от моите най-големи слабости. Винаги съм се опитвал да бъда добър с хората. Старал съм се да не се конфронтирам с тях и да се опитвам да се съгласявам с всичко, само и само да бъда добър в техните очи. Истината е, че хората (по-точно стойностните хора) ще ви уважават повече, ако имате ясна позиция по дадени теми и я отстоявате ясно и категорично, даже и тя да е различна от тяхната.

Естествено, винаги ще има хора, които ще ви се сърдят и ще ви се ядосват за това, че не сте съгласни с тях. Но може би те не са правилните хора, с които да прекарвате времето си. Или пък, когато изложите ясно вашите аргументи, те ще започнат да ви разбират и да ви ценят повече, даже и да не са напълно съгласни с вас.

Разбира се, трябва да декларирате вашето несъгласие спокойно и уверено. Без да нападате или унижавате личността на вашия опонент. Всеки има право на мнение и това, че вие отстоявате своето, означава, че трябва да признаете същото право и на другия.

4. Изложете аргументите си

…като оспорвате фактите, които смятате за неверни или изводите, които вашият опонент си прави. Никога не атакувайте неговата личност и не го обиждайте.

5. Въздържайте емоциите си

Гневът е лош съветник. Можем силно да вярваме в своите убеждения и да не можем да си представим как може човекът, с когото спорим, да е толкова тъп, че да не може да ги проумее. Това може да ни вбеси и да ни подтикне да започнем да се караме на висок глас или да започнем да го обиждаме. Кавгата няма да доведе до нищо добро. Трябва да можем да усещаме емоциите си и когато почувстваме, че изпадаме в състояние на гняв, да поемем дълбоко въздух и да се успокоим. Не можем да убедим всеки в своята правота, особено пък ако не сме прави.

Нерядко проблемът е в самите нас. Под влияние на силни емоции не можем да осъзнаем собствените си грешки и търсим вината в другия. Но то с нищо няма да ни помогне в спора. Ако видим, че сме изпаднали в задънена улица е по-добре да прекратим разговора и да отложим дискусията за друг път или просто да признаем правото на другия да има различно мнение без да се съгласяваме с него. И тук стигаме до следващото правило:

6. Съобразявайте се с целите си

Не забравяйте каква е вашата цел в този спор. Не се впускайте в безкрайни обяснения и нападки, водени от емоциите си. Просто напуснете спора, ако усетите, че не води никъде. Замислете се какво печелите и какво губите от него. Хората често се обиждат, когато някой оспори техните твърдения, и техните убеждения. Имате ли нужда да си създавате врагове? По-добре ги игнорирайте или просто кажете, че уважавате тяхното право на мнение, но оставате несъгласни с него и прекратете спора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Регистрирайте се за нашия имейл бюлетин!