Паразитните думи и изрази в речта ни

Паразитни думи

Дразните ли се, когато някой често повтаря едни и същи думи в почти всяко изречение?

Сигурен съм в това. Няма начин да не сте слушали изявление или презентация, които да са били изпълнени с паразитни думи и това да не ви е предизвикало неприятно чувство, придружено от тръпки по гърба, като от втрисане.

Кои са паразитните думи и изрази?

В разговорната реч често се случва някой да употребява „нали?“, „разбираш ли?“, „всъщност“, „като цяло“, „в крайна сметка“ и куп други думи и изрази, които нямат особена стойност за посланието, което иска да предаде. Неприятното идва, когато тези думи започнат да се повтарят толкова често, че започват да правят впечатление.

Като цяло, паразитните думи не са всъщност чак толкова лоши. В крайна сметка те просто ни дават възможност да продължим речта си, докато измислим какво всъщност да кажем, нали?

Горният цитат може и да не ви направи впечатление, ако го чуете изваден от контекста, но ако се наложи да слушате реч, в която тези думи се срещат постоянно, със сигурност ще ви стане неприятно.

„Любимият“ ми израз

На мен лично ми е най-неприятно да чувам „в смисъл“. Това е израз, който цели да поясни предходната мисъл, която може да има двузначна интерпретация. Затова с този израз се посочва коя точно интерпретация трябва да разбира слушателя.

Използването на „в смисъл“, като езиков похват в речта, обаче не е много добра идея. Пояснението какво точно си искал да кажеш, вече те превръща в човек, който се обяснява и извинява. А това прави лошо впечатление на слушателя. Кажи, каквото искаш да кажеш и го остави сам да си прави изводите.

Като паразитен израз, обаче, „в смисъл“ попада в речта на много (предимно по-млади) хора, в края на изречението, след което следва мълчание. Например:

Хората напоследък са доста мързеливи, в смисъл…

Това е една незавършена мисъл. И тя звучи още по-зле от предишния пример. Не стига, че казваш нещо, което може да се разбере двусмислено, ами дори не можеш да го поясниш!

Смятам, че употребата на този израз, а и подобни на него, говорят за бедна езикова култура. Ако си тинейджър, който си говори с аверчетата от махалата, вероятно това е вашият стил и вашият жаргон. В тази среда подобни изрази могат да правят и добро впечатление – лошо няма. Проблемът е, че те се загнездват в подсъзнанието ви и се оформят като говорни навици, които по-късно ще се проявят и в общуването ви с други хора. А от такива хора може да зависи вашия бизнес или вашата кариера. Веднъж създадени, изкореняването на подобни навици е много труден процес.

Бизнес жаргон

Голяма част от паразитните думи влизат в речта на хората като бизнес жаргон. Това може да са технически или бизнес термини, чуждици, които са понятни на малцина или пък ненужни епитети като „фактически“, „практически“, „действително“, „буквално“, „така да се каже“, „затова, защото“, „утилизирам“, „персонифицирам“ и пр. Така се създава усещане за елитарност – видите ли, ние, от нашето елитно общество, познаваме и употребяваме тези изискани слова, което ни прави да изглеждаме по-интелигентни в очите на простолюдието.

Ключовата дума тук е простолюдието. Използването на „изискани“, но безцелни и паразитни изрази, може да впечатли някого с по-ниска езикова култура, но на интелигентния човек ще направи лошо впечатление. Така ще се получи обратен ефект. Днес хората търсят истинността.

Бъдете истински и искрени, говорете просто и разбираемо и най-важното: не се правете на това, което не сте! Така със сигурност ще впечатлите вашия събеседник повече, отколкото ако вкарате в речта си ненужни и паразитни изрази.

Как да се освободим от тях?

Трудно е, защото навиците обикновено се вкореняват дълбоко. Но не е невъзможно, стига човек да има желание.

В нашия курс по презентационни умения По стъпките на Дракона имаме редица упражнения, които подобряват речта, премахват мънкането и паразитните думи. Важно е да се вслушвате в онова, което говорите. Говорете съзнателно! Особено, когато имате пред себе си важен събеседник. Премислете онова, което искате да го кажете. Не е важно да говорите много, а да говорите точно. Изчакайте другия човек да завърши мисълта си и тогава кажете вашата реплика. Не се поддавайте на емоцията и не бързайте да го прекъсвате.

Записвайте се. Поискайте разрешение от другия човек и записвайте вашите разговори, след което ги изслушайте на спокойствие. Понякога не сме в състояние да усетим паразитните думи в речта си, докато говорим. Но когато се чуем на запис и слушаме внимателно, ще открием онова, което затормозява речта ни и ни пречи да бъдем по-ясни и по-директни.

Аз самият също не съм идеален. Като човек, работил доста време като мениджър, имам в наследство някои бюрократични фрази, които се вмъкват понякога в речта ми, а когато „запецна“ и ми секне изненадващо мисълта, се случва по инерция да казвам „нали?“. Никой не е съвършен, нали? 🙂

Важното е човек да осъзнава това, което прави и говори, и да се стреми да става все по-добър. Човешко е да се греши и това е разбираемо и простимо. Нашият патрон Брус Лий казва:

Няма грешка, която да не може да бъде простена, ако е осъзната

Глупаво е да не учим нищо от грешките си и да не работим върху себе си, за да ги поправяме.

7 thoughts on “Паразитните думи и изрази в речта ни

  • 24.03.2015 at 13:42
    Permalink

    Кои са паразитните думи, които вас ви дразнят най-много? Споделете тук.

  • 25.03.2015 at 22:26
    Permalink

    „На мен лично“

  • 26.03.2015 at 09:01
    Permalink

    „на в предвид“
    освен, че е грешно, ами и дразни, когато се споменава често.

  • 26.03.2015 at 14:01
    Permalink

    „Между другото“- отвратителен паразит, особено употребен в уж смислено изказване.

  • 26.03.2015 at 16:47
    Permalink

    любим израз на телевизионери депутати и прочие полуграмотници
    /в интерес на истината…./ , откриване на топлата вода и пр. и пр.

  • 28.03.2015 at 22:02
    Permalink

    Дразни ме употребата на всякакви чести повторения .
    Дразни ме и фактът, че вместо българските думи употребявате чуждици, сиреч фонетично предадени на български език думи.

  • 25.12.2015 at 13:14
    Permalink

    „Дотолкова, доколкото…“ направо ме побърква…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *