Какво е успехът?

Започвам да изследвам една идея, която ме вълнува от много време и на която реших, че сега е дошъл момента да разнищя по-задълбочено – да изследвам какво е успехът, какво е нужно, за да го постигнем и кои са успешните хора, които приемаме за пример и вдъхновение.

От 10 години се занимавах с преподаване и обучения, което мислех, че е моето призвание, но се оказа, че никой не обича да му дават акъл и в този свой път срещнах много съпротива и негативизъм. Затова сега ще предприема друг подход – ще се превърна отново в ученик по примера на моя учител Брус Лий и ще се обърна към вас, за да чуя вашето мнение, да разбера вашите идеи и съображения. Нямам за цел да уча никого, нито да давам съвети как да живеете живота си. Целта ми е да разбера за себе си:

Какво е за вас успехът и как мислите, че може да се постигне?

Някои казват, че успехът е еквивалент на щастието. Ако си щастлив, значи си успял. Успехът е нещо, към което всички се стремим (като щастието), но куриозното е, че всеки от нас си има свое определение за успех, което може доста да се различава от това на другите.

Сещам се за този велик цитат от Конфуций:

Намери си работа, която обичаш и повече никога няма да ти се налага да работиш.

Излиза, че работата е нещо неприятно, което правим по задължение, но ако си намерим работа, която да обичаме (което е директно противоречие с предходната дефиниция), никога няма да работим. Но ако не работим, какво точно обичаме?

Тази сентенция е хем дълбоко философска, хем изпълнена с буквални противоречия. Може би точно за това е оригинална, мъдра и често цитирана.

Подобно е положението с успеха. Ясно е, че ако си поставиш някаква цел и я постигнеш, това е успех. Ако пък не можеш да получиш желаните резултати, го наричаме неуспех. Или провал. Неизвестно защо, в повечето езици думата провал е натоварена с толкова много негативна емоция, че повечето хора се стараят да я избягват, а ако нечии действия бъдат окачествени като провал, това може да ги доведе до тежки душевни травми и до ниска самооценка.

Но ако постигнем успех в едно действие, това означава ли, че сме постигнали успех в живота? Онзи, големия Успех?

Какво означава за вас постигането на успех в една цел, в един проект?

Защо тогава в нашия език често се употребява причастието успял и преуспял? Тези думи означават еднократно постижение. Постигнал си го и – край! Вече си успял! Можеш да спреш да се мъчиш, да легнеш на под чадърче на плажа с хладен коктейл в ръце и да се наслаждаваш на удоволствия до края на живота си. Така ли е наистина?

Как да различим еднократния успех от един проект от големия Успех в живота?

Има ли изобщо такова понятие или просто това е изконната мечта на българина – да постигне някаква цел, да достигне някакъв репер, от който нататък вече няма да се мъчи, а само ще си почива и наслаждава на живота? Излиза, че за нас животът е мъчение и колкото по-рано успееш да натрупаш нужните точки, за да се отървеш от него, толкова по-добре.

А не може ли да гледаме на живота като на едно постоянно приключение? Като на поредица от предизвикателства, към които да подхождаме като към детска игра? Нима не сте обичали игрите, в които има препятствия, които трябва да преодолеете, за да стигнете до победата? Всички сме обичали да го правим. Днес пък са много популярни игрите в така наречените „escape rooms” – стаи, от които трябва да се измъкнеш с находчивост и изобретателност. И страшно много хора ходят там, за да поставят на изпитание както своите лични качества, така и уменията си да работят в екип и да се доверят на интуицията и таланта на другите.

Въпросът е:

Трябва ли тези предизвикателства да имат край?

Защо в игрите не искаме те никога да свършват, а в живота искаме да го направим веднъж, да постигнем големия Успех, и след това да спрем да се борим. А какво ще правим? Само ще мързелуваме и ще деградираме ли?

Сигурен съм, че има много такива хора, които не биха отказали да прекарат целия си живот на дивана пред телевизор, който излъчва футбол, и на маса с пържени картофи и студена бира. Но колко дълго може да продължава това? Това ли е щастието? Това ли е успехът?

Та, моето питане към вас е:

Какво е за вас успехът?

Дали това е еднократно постижение, достигане на някаква цел, или някаква върховна награда, след която състезанието свършва и се отдавате на заслужена почивка?

Или пък успехът е нещо друго?

Аз си мисля, че човек трябва да се учи и да се развива през целия си живот. И всичко, което е научил, да го споделя с другите. Трябва да може да си поставя нови и нови цели и след като ги постигне, да си поставя следващите.

Това прави един човек успешен.

Интересно е, че този въпрос вълнува дори Института за български език към БАН. На 12.10.2015 г. те си поставят въпроса Може ли да се използва думата „успешен“ за човек?. Излиза, че преди това никой не се е замислял над това. В българския език никой не е поставял под съмнение смисъла на думите успял и преуспял. Даже и в отговора си на този въпрос специалистите от Института казват, че тази употреба е нова, но е смислена и се надяват в бъдеще да се утвърди в речта. Уау!

Разбира се, животът не е непрекъснато състезание

Ако беше така, щяхме всички да умираме от стрес. (А може би все пак точно от това умираме?) В живота има върхове и спадове. Има моменти на напрежение, има моменти и на отпускане. Има трудности и изпитания, които трябва да преодолеем, но има и награди, и време за заслужен отдих, преди да поемем към следващата цел.

Чърчил казва, че успехът е умението да преминаваш от провал към провал с ентусиазъм. За мен това означава, че провалът е просто обратна връзка от изпълнението на поставената задача. Имали сме цел, която не сме успели да постигнем. Провалът е добър повод да си зададем въпроса Защо не успяхме?, както и Какво можем да направим, за да успеем следващия път?, след което да продължим напред.

Затова аз не обичам думите успял и преуспял. Те ми казват, че човек прави нещо и после спира. За мен е важно човек да бъде успешен. А успешният човек никога не спира. Защото успехът не е точка във времето, не е резултат, който постигаш еднократно – като да поставиш рекорд, да спечелиш златен медал – и след това цял живот да лежиш на тези лаври.

Успехът е част от живота

Удоволствието от живота е да го живееш всеки момент, да го живееш непрекъснато, до самия му край. И успехът тогава излиза, че е умението да преминаваш от един етап в живота си към друг без да спираш да мечтаеш, без да спираш да се развиваш, без да спираш да се раздаваш и без да спираш да се наслаждаваш на всичко, което животът ти дава във всеки един миг.

Всеки, който успее да постигне това е успешен. А дали си успял или не – ще го кажат другите едва след като умреш.