Мнението на другите: Кой определя дали си успешен?

В предишния пост поставих въпроса Какво е успехът? Дали е някакво постижение, което се случва еднократно (и тогава те наричат успял и преуспял), или е начин на живот, серия от постигнати и непостигнати цели, което в крайна сметка те прави това, което си.

В отговор на този въпрос получих доста коментари, като някои бяха доста мистични, а други – по-прагматични. Моят приятел Стойне Василев например казва:

На мен ми е много смешно, когато на някакво събитие ме представят като „успешен“, защото аз не се възприемам като такъв. Според мен това е процес и някакви резултати или постижения не те правят успешен по принцип. Успехът е това да се превърнеш в пример за другите. Сега като се замисля, успехът е само в мнението и в главите на другите.

И така, това провокира следващата тема:

Кой определя дали си успешен или не?

Хората те наричат успешен, но ти смяташ ли се за такъв? И ако да – това в резултат на някакви твои критерии ли е, или защото си се доверил на чуждото мнение? Ами ако кажат, че си неуспешен? Ако някой реши, че целият ти живот е един провал? Ще повярваш ли?

Очевидно е, че другите ще ти дават оценка през целия ти живот, но тази оценка меродавна ли е? Може ли мнението на другите, които не знаят нищо за твоите борби и терзания, за твоите способности, за твоята среда и твоя живот, да решава дали си успешен или не? Не мисля.

Вярвам, че всеки човек трябва да има свои собствени критерии и да следва само тях. Да намери вярната посока за себе си и да не се отклонява от набелязаната цел. Да има свой морален кодекс и да го спазва независимо от обстоятелствата. Ако правиш онова, което смяташ за почтено и за добро, ако нямаш морални конфликти със себе си и душевни терзания, ако не се съмняваш в правилността на постъпките си, значи си успешен човек.

Ако съвестта ти е чиста, ако вечер си лягаш спокоен и не се терзаеш от угризения, значи си успешен човек.

Ценности

Трябва да имаш осъзната система от ценности, които да спазваш, постигайки своите цели. Един читател каза, че трябва да бъдеш добър към другите и да не ги нараняваш – нито хората, нито природата. Ето това е ценност. Да умееш да постигаш своите цели, без това да бъде за сметка на потъпкването на правата или стремежите на други хора. Това също е ценност. Да постигаш успех без да нараняваш близките и семейството си. Да съумяваш да балансираш натовареността си в работата с време за семейството си, за обич и забавления с децата си.

Тези ценности са индивидуални и никой не може да ви ги наложи. Всеки сам избира кои принципи да следва и кои – не. Не може другите да ви го налагат. Добре е все пак това да бъде осъзнато. За да знаем дали сме на прав път, дали сме успешни или не, трябва да си даваме сметка какви са нашите ценности и дали успяваме да ги спазваме в ежедневната си дейност.

Интегритет

В английския език има една хубава дума, която си няма аналог в българския – integrity. Ние му казваме интегритет, цялостност, но този превод не е много точен. Смисълът на интегритета е всичките ти мисли, думи и действия да бъдат в унисон.

• Всичко, което казваш, трябва да отразява твоите мисли и твоите морални ценности. Лъжата няма място в твоя език.
• Всичко, което правиш, трябва да отразява твоите думи. Не може да казваш едно, а да вършиш друго. Това е лицемерие и подлост. Те нямат място в живота на успешния човек.
• Всичките ти действия трябва да бъдат в посока на постигане на твоите цели. Ако правиш нещо друго, значи или не си наясно с целите си, или не преследваш точно това, което си заявил.

И тук няма значение дали си го казал публично или не. Няма значение дали другите знаят, че си предал мечтите и целите си. Важно е, че ти знаеш. Ти мамиш себе си. А успешният човек е честен преди всичко пред себе си.

Заблудите

Един друг приятел – Иван Мисалев – беше споделил, че успехът е да се освободиш от заблудите си. Това е много добро определение, но е много трудно за изпълнение. Защото много често ние не осъзнаваме, че страдаме от някакви заблуди. Понякога несъзнателно заблуждаваме сами себе си, че сме на прав път, че преследваме някаква трудна цел и затова все още не сме постигнали резултат, но в действителност, дълбоко в душата си ние сме се уплашили, че тя е непостижима, и сме се отказали да я преследваме. Стоим бездействайки и заблуждаваме себе си и околните, че мислим задълбочено.

Понякога заблудите ни са толкова силни, че започваме искрено да вярваме в тях. Попадаме в свят на илюзии, който сами си изграждаме и от който не можем да се измъкнем. Заблудите и реалността започват да се преплитат и не успяваме да ги различим. Точно тогава идват на помощ нашите близки и приятели, които могат да ни помогнат, като ни посочат тези заблуди и ни отворят очите, за да можем да различим реалността от илюзията.

Поли Козарова казва, че дефиницията за успех и неуспех е индивидуална:

Вървиш по пътя и ти сам определяш как се чувстваш по него. Ако си нещастен вътре в себе си, може другите да те тълкуват като много успешен, а ти да не се чувстваш по този начин.

Значи може и обратното – ти се мислиш за много успешен, а другите не мислят така.

Ето, че идва моментът, в който да ви попитам:

Доколко мнението на другите е важно за вашия успех?

Дали то може да ви срине, когато се чувствате успешни, или да ви мотивира да работите по-усърдно, когато се чувствате провалени? Доколко можем да се доверим на другите? И на кого точно да се доверим?

Мнението на масите, които не ни познават достатъчно добре, може ли да бъде критерий за нашия реален успех? А мнението на близките и приятелите? Дали тяхната оценка е мотивирана от желанието да ни помогнат и да придвижим напред, или е продиктувана от ревност, от завист или от разочарование?

Иванка Могилска сподели:

Ако познаваш толкова в детайли живота на този човек, не му казваш, че е провал, помагаш му да се почувства отново добре и да си намери пътя. Искрено и дълбоко вземам предвид мнението на много малка група хора. Моят живот е мой и аз ще живея най-дълго със себе си. Успяла съм, ако сутрин се гледам в огледалото и се чувствам добре с това, което виждам.

Значи трябва да приемаме мнението на другите филтрирано. Не трябва да вярваме, когато ни казват дали сме успешни според техните критерии, защото това са си техни критерии, а всеки от нас трябва да си има свои за своя живот. Но трябва да се вслушваме в онези, които ни посочват заблудите, в които сме попаднали и ни помогнат да се освободим от тях. Така можем да възстановим интегритета си, да станем цялостни отново. И само така можем да бъдем успешни.