Не се отклонявай от темата!
Едно от най-неприятните неща, които се случват, когато говорим с някого, е събеседникът ни да се отклони от темата, за която разговаряме в момента. Предполагам, че на всекиго от вас се е случвало да искате да споделите нещо, което ви вълнува, а човекът отсреща да започне да говори за нещо друго. Така успява да убие цялата идея на споделянето и ви принуждава да се откажете да разговаряте с него.
Разбира се, целенасоченото отклоняване от темата на разговора има своя смисъл. Например, ако искате да разрушите мисловния модел на събеседника и да го накарате да изпадне в транс, но това са (донякъде) манипулативни техники от арсенала на НЛП, които се използват със съвсем конкретна цел. В общия случай, когато разговаряме с някого, искаме неговото внимание да бъде насочено върху нас и върху темата, която сме отворили за обсъждане. За съжаление, това често не се получава и причината е в неумението ни да следваме една тема, докато се изчерпи.
Най-често причината за отклоняването от темата е импулсивното ни желание да споменем нещо друго, което току-що е изплувало в мислите ни. Това може да стане в следствие на някаква асоциация, или пък мислите ни просто са се отклонили твърде надалеч, следвайки логиката или хронологията на повествованието.
Дейл Карнеги беше казал навремето, че хората най-много обичат да се говори за тях, да бъдат в центъра на вниманието и в темата на разговора. Когато това се случи, тогава те ще ви обичат и уважават като събеседник. За последните 100 години, по мои наблюдения, нищо не се е променило и тези правила важат с пълна сила и днес. Затова ще се опитам да формулирам в тази статия няколко основни грешки, които допускаме в комуникацията. Грешки, които водят до отклоняване от темата и до загуба на интерес от страна на нашия събеседник.
1. Не прекъсвайте събеседника
Това е най-грубата грешка, която допускаме всички. Най-често импулса да прекъснем другия идва от желанието ни да споделим нещо, за което сме се сетили, докато сме го слушали, но истинското изкуство на общуването е да успеем да се въздържим. Ако темата е подхваната от нашия събеседник, по-добре е да си замълчим и да го оставим да си довърши мисълта. Целта на разговора е да му дадем възможност да излее всичко, което иска да ни каже. Така печелим две неща. Първо, той ще се освободи емоционално от товара, който носи и второ, ние ще постигнем голям авторитет в неговите очи като изключителен събеседник.
Имам един приятел, който като говоря, има навика често да ме прекъсва с думите: „Извинявай, ама ще си забравя мисълта!“ Да де, ама като ме прекъснеш, аз ще си забравя моята. 🙂 Затова в такъв момент се запитайте: Важно ли е да си кажете точно тази мисъл, точно сега и точно на този човек?
Когато говоря за общуване или за презентиране, винаги съветвам моите клиенти да се връщат на въпроса: „Каква е целта на комуникацията?“ Ако сме се срещнали с познат, който иска да ни сподели нещо, значи основната цел на разговора е да му позволим да си каже това, което си е наумил. Той е главното действащо лице в разговора и нашата роля е да бъдем добри слушатели. Дори и да си забравим мисълта, това в случая не е важно. Ще се сетим за нея някой друг път и ще намерим друго време, за да я споделим със събеседника си. Сега е важно да слушаме. А ако слушаме внимателно, ще спечелим доверието му, което е най-ценния ни актив.
2. Не противоречете на говорещия
Всеки има право на мнение и всеки има правото да го изкаже. В този ред на мисли, съвсем логично е да имаме различно мнение от това на нашия събеседник. Но това не означава, че трябва да го критикуваме и да оспорваме неговите твърдения. Имал съм случаи да участвам в разговори с човек, който прекъсва събеседника си по средата на изречението с думите „Това не е вярно!“ или „Не си прав. Това не е така.“ Какво печели от това? Нищо. Единствено това, че говорещият се е сепнал и е млъкнал, но заедно с това е загубил доверието в него, защото е разбрал, че мислите му остават неразбрани.
Тук преди всичко е важно да оставим събеседника си да изложи тезата си докарай, без да го прекъсваме (виж горната точка). Така му показваме, че го уважаваме достатъчно, след като сме го оставили да говори. В допълнение печелим неговото доверие, което след това ще ни позволи да изкажем и своето мнение.
Добрият подход в този случай е да кажем, че по тази тема е възможно да има и различни гледни точки. Те могат да породят различни мнения, които може и да не бъдат в подкрепа на мнението на говорещия. Ако вашият събеседник прояви интерес, може да му изложите и вашите аргументи, но не се опитвайте да ги натрапите. Отново важният въпрос е: каква е целта на разговора? Ако целта е да чуете неговото мнение и неговите съображения, значи няма нужда да спорите и да го убеждавате във вашата правота. Чуйте го, обмислете неговите думи и си направете изводите дали си струва да продължите да общувате с този човек или не.
Няма случай, в който човек да си е променил мнението в резултат на спор. Така че, ако вашите мнения и аргументи се различават, по-добре не се опитвайте да навлизате в спор. Още по-малко път да критикувате самия събеседник, че не разбира нещата или че е некомпетентен. Ако е близък ваш човек, това много ще го обиди и ще накърни чувствата му. А това може да повлияе зле на вашата връзка. Ако не ви е близък, какво ви пука тогава за неговото мнение? 🙂
3. Не се отклонявайте в асоциации или спомени
Когато слушаме събеседника си, често съзнанието ни прави асоциации с нещо, което вече сме преживели и ние. Сещаме се за подобни случки или събития, които ни позволяват по-добре да разберем историята на говорещия. Често тези асоциации или спомени ни карат да възкликнем рязко и да го прекъснем с думите: „Знам. И аз имах подобно преживяване.“ От една страна, това може да ни се стори добра идея, защото така намираме общи неща помежду си. Инстинктивно чувстваме, че така изграждаме рапорт и че това може да ни сближи повече. Но от друга страна, така прекъсваме събеседника и отклоняваме темата на разговора. И независимо, че нашата история е много подобна на неговата, основната разлика е, че в неговата главният герой е той, а в нашата – ние. А другия човек не се интересува от нашата история, а от своята.
Имах подобна случка с дама, която не беше много приказлива. Аз използвах случая да разкажа своя история, воден от мисълта, че така ще преодолея тягостното мълчание и в същото време ще й покажа, че имаме сходни преживявания. Нейният коментар беше:
Ти само за себе си говориш и не ме оставяш да си разкажа историята докрай.
Може да ви звучи объркващо, но такава е човешката природа – всеки мисли предимно за себе си и е главният герой в своите истории. Когато започнете да разказвате вашата история, в която вие сте главният герой, това вълнува само вас. Тук майсторлъкът в общуването е да съумеем да потиснем егото си и да се въздържим от коментар. Да оставим другия да говори и да продължи да бъде героят на своя разказ. Ние можем да разкажем своята история в друг момент, когато усетим, че другият е изчерпал темата за себе си и се появи възможност да започнем нова тема на разговор.
4. Не се отклонявайте в излишни подробности
Личният ми пример в този случай е от баща ми. Той е човек, който много често изпада в подробности и това може да ме докара до пълна загуба на интерес, защото отдавна съм забравил за какво ставаше въпрос в началото. Нерядко неговото повествование в един телефонен разговор звучи така:
Онзи ден ходих до града да пазарувам. Във вторник май беше. Не в сряда. Не, не, във вторник беше, защото в сряда вече си бях на село и гледах мача. Ей, голям мач беше! 4:1 завършиха! Ама такива красиви голове не бях гледал отдавна! После брат ти се обади по телефона. Някъде към 6:15. Може и 6:30 да е било, защото преди това гледах новините, а после прогнозата за времето, и след това той се обади. Казаха, че пак ще вали. Ей, тук ни удави от дъждове! Разсада ми изгни.
И така нататък.
В един момент напълно изключвам, защото не знам къде е фокуса на разговора. Ако си детектив, разследващ убийство, може би ще е важно дали случката е станала в 6:15 или в 6:30, но за мен няма никакво значение. Баща ми е човек на 75 години и много трудно бих могъл тепърва да го науча да се концентрира в една тема, когато говори. Но за всеки от нас е важно да се научим да водим разговора в една посока и да не задълбаваме в излишни подробности. Особено, когато те с нищо не помагат за развитието на темата, а вместо това могат да отегчат слушателя и да откъснат вниманието му от това, което говорим.
В заключение
Изкуството да общуваме ефективно се базира в голяма степен на изкуството да слушаме внимателно и концентрирано.
Първо, трябва да си изясним кой е водещия в разговора. И ако това е нашият събеседник, да го оставим да говори свободно, без да го прекъсваме, критикуваме или осъждаме.
Второ да разберем каква е неговата цел за този разговор и каква цел ние бихме могли да си поставим. Така всяко последващо действие или мисъл да ги филтрираме през така поставената цел. Научете се да си задавате си въпроса: „Това води ли ме до целта на разговора или ме отклонява от нея?“
Трето, да бъдем осъзнати за мислите си и да контролираме емоционалните си импулси да говорим неща, които току-що са преминали през главата ни или да изпадаме в детайли, които не интересуват никого. Това означава да бъдем активно ангажирани с разговора и да осъзнаваме всичко, което се случва в него. Това включва и мислите, и емоциите, които изпитваме в момента.
Добрият събеседник е добър слушател. А когато сме добри слушатели, печелим доверието на говорещия, а оттам и една ценна връзка с него.
Забележка: Тази статия е вдъхновена от един пост в сайта Lifehack.bg, озаглавен 11 златни правила за водене на разговор. В него има ценни съвети, някои от които използвах за основа на този пост.